Полк. Борис Дрангов – живот в името на България
                            От Българска история - 26 май 201711639




Борис Дрангов е роден през 1872 г. в Скопие и на 19-годишна възраст постъпва във Военното училище в София. Още тук той се отличава с волеви характер, желязна логика, трудолюбие, стремеж към непрекъснато самоусъвършенстване, силно изразено чувство за справедливост, чест и достойнство.





Младият офицер се уволнява по свое желание, за да участва в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., но след неговия край се завръща в армията, печели конкурс за следване в Генералщабната академия в Санкт Петербург, която завършва през 1907 г. След завръщането си в България Дрангов става преподавател в Школата за запасни подпоручици и по тактика във Военното училище. Той безспорно е любимец на подчинените си, но е непримирим към корупцията и недостатъците на военното образованието. По тези въпроси пише серия от статии във военния печат, както и собствен учебник. Съвременната военна наука в България го определя като първия теоретик на тактиката.

През Балканската война Дрангов лично участва в сраженията при Гечкенли и Чаталджа, за което е награден с Орден за храброст. Първата национална катастрофа обаче му се отразява тежко, както и на всички българи. През 1913 г. Б. Дрангов публично критикува началник-щаба на армията ген. Иван Фичев и инспектора на кавалерията ген. Александър Тенев и заявява, че армията трябва първо да се очисти от некадърните генерали. Уязвените го дават на военен съд за клевета, но на две инстанции е оправдан, въпреки натиска „от горе”. Началниците му не забравят лесно обидата и го наказват с местене по далечни гарнизони и „заобикаляне” с повишенията в чин.

През 1915 г. Дрангов отново е на предните бойни линии, сражава се начело на 5 Македонски пехотен полк при Криволак. Той е съставен от необучени войници и не се предвижда да постигне успехи, но Дрангов разбива всички очаквания.

Поради опита си като преподавател във Военното училище, а и заради славата си на добър педагог с многобройни публикации, през май 1916 г. Дрангов е назначен за началник на образуваната Школа за запасни подпоручици в родното му Скопие. Тя е създадена, тъй като се усеща остър недостиг на младши офицери, които дават най-много жертви през 1912-1913 и 1915-1916 г. Дрангов успява да създаде отлична организация, изхвърля от учебния материал всичко ненужно, оставяйки само практическите неща, необходими в бойна ситуация. Той обаче смята, че не по-малко важно е нравственото възпитание – „Щом веднъж разберете, че вие сте по-страшни от смъртта и че в самата смърт няма нищо страшно, вие ще познаете колко е жалък нашия враг и колко е сладко да се мре за България!” Само четири месеца Дрангов е началник на Школата, но това е достатъчно тя да се олицетворява с личността му и да я наричат „Дранговата школа”.




Още след първия випуск на Школата, подполковник Дрангов е назначен за началник-щаб на І Софийска дивизия и 6 месеца се сражава в Добруджа и Румъния. За него войникът първо е човек. Запомнили са го с грижите за тях, как върви пеша с войниците си, а командирският си кон предоставя за превоз на ранените. Наглед строг, но всички усещат, че зад това се крие добро сърце. Отличен организатор, Дрангов е в непрекъсната словесна битка с началниците си – „Конете от патриотизъм не разбират, а от торбица, пълна със зобчица”. Явно успява да промени недостатъците на снабдяването, защото по-късно бившите му войници пишат: „Има Дрангов – има цял хляб; няма Дрангов – няма цял самун.”

През март 1917 г. той е назначен за командир на 9 Пловдивски пехотен полк, но на 26 май загива при Завоя на Черна, тъй като отказва да се прикрива от вражеския обстрел. Посмъртно е произведен в чин полковник.

Дрангов е човек с чист възрожденски патриотизъм, но и голям военен педагог. Той е олицетворение на непреклонен дух, който няма да има покой, докато не бъде освободена Македония.

В издадената си през 1916 г. книга „Помни войната”, Дрангов пише: „… забрави себе си; пристрасти се към идеал, вгледвай се в делата си; веднага сам ги поправяй; строго над себе си заповедвай… в работата влагай здрав смисъл и особно сърце…” и „Стреми се към високото! За себе мисли само негодника.” Той учи: „Сам бъди такъв, какъвто искаш да бъдат младите: честен, самоотвержен, упорит!”

Високият патриотизъм не замъглява погледа на Б. Дрангов. Той намира съвременния му българин за прекален егоист, затворен, мнителен, мрачен, зъл, немарлив, лекомислен, непостоянен, но и честен, трезвен, пестелив, работлив, не падащ лесно духом, човек който не уважава дребнавостта и надутостта, обича родината и семейството си, търпелив и великодушен.



Военните постулати на Дрангов ще живеят, докато има армия:

„Две смърти няма, без една не може!”
„Важно е не да живеем дълго, да живеем честно.”
„Живота не се мери по дължина, по години, а по дела, по подвизи.”
„Българският войник е създаден да бие и побеждава, а не да бъде бит и мачкан!”
„Конете не разбират от патриотизъм, искат ечемик!”
„Всеки началник да бъде глава, сиреч пример във всичко, което заставя да правят подчинените му.”
„Бъди възторжен идеалист, честен до самопожертване, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм!”

     паметник на Б.Дрангов в Пловдив,уикипедия