Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09 11:22 - завладяването на България
Автор: bojo12345 Категория: История   
Прочетен: 384 Коментари: 0 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 I saw how the Russians conquered Bulgaria

CHARLES LANIUS

I watched the Red Army invade the war-destroyed Sofia, Bulgaria, at 14.10 on September 16,  1944  . I stayed in Bulgaria for eight months to see what was happening in this country occupied by the Russians.

I arrived from Turkey on September 7th. The officials of the Bulgarian Consulate in Istanbul wanted American journalists to come to the country and to overtake the Russians. A car was waiting for me at the border, and with two secret policemen, armed with guns, I headed for Sofia. The following morning I met with the new prime minister Konstantin Mouraviev, a longtime liberal. His government was drawn up only a week ago. He impressed me with an honest and sincerely speaking Democrat. You told me how hopelessly he tried to make a truce with the Allies. The next day, a coalition government dominated by the Communists took off the Mouraviyev government and was imprisoned.

The first Russians had crossed the border on 8 September. Now a sleek American car, "Packard," led a column of beaten and broken US SUVs and trucks. The combat unit consisted of boys with pink cheeks, old men with hanging mustaches, and groomed women - all with a common denominator: a kind of fierce ruthless warriors.

Rumors of rape and robbery coming from the province preceded the Russians.  The welcome cries and greetings of the welcoming guests began when the leading column passed under the portrait of Stalin, hung on the swiftly built victorious arch, decorated with red flags. In the evening, Sofia restaurants and cafes were packed with hungry Russians. Military policemen, who were soon replaced by large Russians with boots and shamasers, controlled the movement. A week later the Russians ended the occupation of Bulgaria.
The Red Army has begun operations to collect food. Peasants who had been throwing red flags up to hours ago, and screaming greetings, were now protesting when Soviet soldiers robbed them of pigs, cattle, horses, and took their food and feed. After a few unfortunate cases, however, the peasants realized it was best to let the soldiers take whatever they wanted. Soon it became clear that the Soviets would rule Bulgaria firmly, inexorably, and totalitarian. They acted indirectly but efficiently through the Fatherland Front, a non-partisan organization of the type "preferred and patronized by Moscow."
The Fatherland Front was organized by the enthusiastic Tsola Dragoycheva, a fanatical communist trained by Moscow, and today a dictator of Bulgaria. With the Communists controlling the armed guerrillas and the penetration of the Russian army into the country, it was relatively easy for Communists to place the most important ministerial posts in the new government.

At the time of the coup communists did not count more than 5 percent of the total population, which amounted to about 8 million. The majority are peasants, traditional sympathizers of Russia, but certainly anti-Communists. Almost every peasant owns his own land and is his master. The citizens of Sofia are sons and daughters or grandchildren of peasants. When they earn money, they usually invest in real estate. Big rich people are not.

Във всеки град и село на България комунистите завзеха цивилната администрация. Обикновени престъпници – убийци и крадци – бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов. Те често арестуваха хора просто защото са добре облечени. Решаваха с куршуми стари лични спорове с хора, на които имаха зъб. Българи ми съобщаваха, че почти навсякъде биещите полицейски началници, кметове, бирници и някои техни заместници били разстрелвани или пребивани до смърт. Повече от сто бивши регенти, министри, заместниците им, народни прадставители и дворцови служители на починалия цар бяха осъдени на смърт от така наречения народен съд. Според официалните съобщения “народните съдилища” са осъдили на смърт и затвор над пет хиляди души. Десетки хиляди са избити и репресирани без съд и присъда.

Малко по-късно започна да се проявява силна реакция срещу Съветския съюз и поставеното от него правителство. Българите очакваха либерално демократично управление, излъчено от народа, но вместо това получиха комунистическа диктатура. Пряк политически резултат бе, че започнаха да гледат към САЩ повече от когато и да било преди. Имаха достатъчно лош опит от фашизма и не искаха комунизъм. Мислеха, че Съединените щати ще им помогнат да станат демократична страна. Руснаците и комунистите обаче бяха добре осведомени за тази тенденция и започнаха усилено да пречат и подбиват престижа на Америка.

Първа възможност за това им се удаде, когато от Турция дойдоха четирима американски военни да търсят и освободят американски летци от свалени в България американски самолети. Възглавявана от поручик Хари Харпър, групата свърши отлична работа. Само за три дни 355 американски офицери и войници бяха на път за Турция. От Харпър и подчинените му зависеше да бъдат открити и други американски военни в провинцията. Една вечер обаче руски поручик им заявил, че не са желани в България. Харпър протестирал пред руския комендант, но той им дал 24 часа да напуснат страната. Британската мисия, оглавявана от Харолд Гибсън, получила същото нареждане.
Поручик Харпър искаше да остане с риск да бъде арестуван, но полковник Гибсън бе загрижен да не се предизвика международен инцидент. Затова към шест часа вечерта двете мисии с 15 автомобила се срещнаха пред хотел “България”. Съветските представители задържаха потеглянето им с два часа, за да не разберат софийските граждани какво става. След това, придружени от руски конвой, мисиите потеглиха за Турция. Стотиците българи, станали свидетели на това престъпление, с право бяха слисани – нали руснаците, британците и амеиканците са съюзници? На следващия ден това събитие с добавки и украшения бе публикувано в българската преса.

Американски и британски членове на Съюзническата контролна комисия започнаха да изпитват големи трудности при получаване на доставки или влизане на техни сътрудници в България. Мнозина служители на американското външно министерство чакаха със седмици да влязат в страната, а после ги лишаваха от право да действат свободно. Без специално разрешение американците не можеха да се движат на повече от 6 км около София, а и тогава трябваше да бъдат придружавани от руски офицер. През зимата трябваше да имат специално разрешение, за да карат ски в неделя – въоръжени руснаци ги пазеха като че ли са военнопленници. Когато американски офицери отиваха на лов през януари, бяха задължени да доставят храна на придружаващите ги руски офицери. Ако генерал-майор Джан А. Крейн, началник на военната ни мисия, както и представителят на външното ни министерство Мейнард Б. Барнс, искаха просто да се разходят из страната, трябваше дни напред преди това да питат за разрешение и да вземат руски офицери със себе си.

През март един американски преводач, сержант Борис- Бъки Кувшинов, беше жестоко бит от двама съветски офицери. От болничното си легло той ми разправи какво е станало. Една вечер руснаци го спрели на главна улица в София и му поискали документите: “Разбрах, че искаха да предизвикат скандал, псуваха ме по руски и казваха, че американците били копелета и двулични съюзници. Предложих да отидем в руския щаб и там да покажа документите си, но единият офицер извади пистолета си и ме удари през брадата, а след това двамата започнаха да ме бият, повалиха ме на земята, ритаха ме и ми блъскаха главата в циментовите стълби”.
Генерал Крейн изпрати официален протест. След три седмици руският командир полковник Смирнов повика в канцеларията си един американски офицер с преводач и каза: “Проведохме внимателно разследване и установихме, че тези мъже не са офицери от Червената армия. Те са били беларуси, които откраднали съветски униформи и нападнали сержанта ви, за да ви дискредитират храбрата Червена армия”.

В София изобилстваха доносници и полицейски шпиони. В хотел “България” трима мъже седяха малко встрани от входа и мислейки се за незабележими, записваха влизането на всеки чужденец освен на руснаците. Приятели и познати изведнъж престанаха да ме посещават. Когато ги срещнах на улицата, ми казваха, че били разпитвани от милицията и решили, че е много опасно да ги виждат заедно с американец. Дори отказваха да говорят на друго място освен на открито, където никой не би могъл да ги подслушва. Даже лица, които имаха работа в американската легация, се притесняваха да отидат там. Неприятелското и подозриелно отношение на руснаците и комунистите имаше двояк ефект: нашият престиж пострада много, а съветският се повиши. Българите бързо забелязаха пренебрежението на руснаците към нас. Повечето се чудеха как една самоуважаваща се и велика дъжава може да допуска такова отношение. Ден след ден българите живееха под все по-увеличаващата се сянка на Русия.

Когато новината за смъртта на президента Рузвелт достигна София, един комунист адвокат ме удиви с въпроса си: “Мислите ли, че новият ви президент ще бъде комунист? Нали знаете, че ние тук сме много силни и Сталин сигурно настоява за това.”
Комунистите искаха да превърнат България в икономически зависима държава от Русия. Познавам американски тютюнотърговец, който месеци наред се мъчеше да купи тютюн. Преговаряше с доминирания от комунисти търговски комитет на ОФ, който бе иззел всичкия тютюн. Предложи да плати в долари, но комунистите поискаха да заплати в натура. Тогава американският търговец им предложи 4 кг памук за 1 кг тютюн. Комунистите обаче продадоха тютюна на руснаците, които им платиха на цена приблизително 1 кг памук за 1 кг тютюн. По-късно в Америка научих, че Русия е предложила на американски тютюневи компании големи количества български тютюн на много високи цени.

Комунистите полагаха свръхусилия да русифицират страната. В училищата беше наложено политическо обучение от нови учители, а много от бившите учители изпратиха в концлагери за превъзпитание. Учебниците бяха преработени в комунистическо-руски дух. Руската пропагандна машина беше в пълен ход. Установен беше и контрол върху кината и театрите.

За мен беше невъзможно да пращам обективни и верни репортажи. Контактите с външния свят практически спряха. Съветската цензура наложи строг контрол. Нямах право да изпращам писма вън от страната. Телефонните и телеграфните съобщения бяха прекъснати. Само цензурирани телеграми до Ню Йорк и Лондон можеха да бъдат изпращани, и то само чрез Москва.

Въпреки всичко навън проникваше достатъчно информация за положението в страната.

Оригиналът на статията: “Аз видях как руснаците завладяха България през 1944 година” от ЧАРЛС ЛАНИУС
by EXTREMECENTREPOINT on SUNDAY, 6 MAY, 2012 · 6 COMMENTS
in БЪЛГАРИЯ, ИСТОРИЯ, ТЕРОР И КОМУНИЗЪМ
Комунистът е винаги комунист. Най-често той е дървен, прост и много, много лъжлив. Комунистът обикновено е бандит, терорист и манипулатор. Пример за това са реакциите под статията “Аз видях как руснаците окупираха България през 1944 година”. Те твърдят, че такава статия не е съществувала, точно така както твърдят, че Достоевски никога не е писал за руската злоба срещу българите. Наш читател издири оригиналите. Ето доказателствата:

image     и     image

READER S DIGEST
Oktober 1945
Авторът Чарлз Ланиус от началото на Втората световна война
е кореспондент на National Broadcasting Company
в Европа – първо в Рим, после в Берлин.
През 1941 година следва германската армия на Балканите,
наблюдава нахлуването й в Русия. След това е преместен в Швейцария,
а към края на 1943 г. – в Турция, в очакване да влезе отново на Балканите.
Преводът на статията ни бе изпратен от свещеник Георги Недялков,
избягал от България през 1944 г., който не е забравил родината си,
продължава да помага за християнското възпитание на сънародниците ни в Америка и у нас чрез издавания от него тримесечен бюлетин “Христос посред нас” на Bulgarian Orthodox Religious Education Society, P.О .Box 4233, Sidney, OH, 45365-4233 USA.

Вестник “АНТИ”, бр.2 от 15-21 януари 2004 г
копие от http://www.extremecentrepoint.com/archives/11476

Виж също:Варварите в Източна Прусия. “Armageddon: The Battle For Germany 1944-1945″
Руските зверства на Балканите. Варвари в Белград и Сърбия през 1944 година изнасилват и убиват жени
Паметник на Незнайния Мародер
През 1945 в Германия руснаците масово изнасилват жени и деца. Спомените на Gabriele Koepp
Генерал Патън за руската победа в Берлин през 1945 година
8 май – Ден на Армагедон. Червените варвари
Две берлински истории за две Германии
Злобният и жесток Албион. Излишните жертви 1944-1945г.Германците от изток са плащали от джоба си на съветските окупатори.
Още веднъж за руснаците и за немците.



Тагове:   България,   Германия,   Русия,


Гласувай:
8
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 1034211
Постинги: 224
Коментари: 1526
Гласове: 9030
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол