Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
07.04.2020 21:13 -
Злополука, която отключила талант
Всеки е чувал поговорката "Всяко зло, за добро." В нея се съдържа идеята, че злото има смисъл, че не е случайно, че щом се случва, това означава, че то има някакъв висш смисъл и е за наше добро. Тази идея произтича от вярата в Бог и от това, че той знае кое е най - добро за нас и не допуска случайно неприятностите в живота ни. А би ли могло да се каже " всяко добро за зло" ? И ако т.нар. "зло" наистина води до "добро", това не означава ли, че злото също е едно добро, което обаче ние характеризираме като "зло", защото не ни е приятно. Ако всяко зло е за добро, означава че всичко в живота ни, в крайна сметка е за наше добро. Ако обратното е вярно и доброто може да доведе до зло, тогава пак стигаме до поговорката "всяко зло за добро", защото злото ще стане добро. И така ще излезе, че всяко добро за добро.
Ето каква логическа верига би могла да се направи : добро (според нас) - довежда до зло (според нас) - то пък довежда пак до добро (според нас), понеже нали "всяко зло за добро". Ако се разсъждава по този начин се стига до извода, че доброто и злото са относителни понятия и че каквото и да се случи, все ще е за добро в крайна сметка, което е успокоително. Ако нещо добро доведе до нещо зло (според разбиранията ни), злото пък ще доведе добро. Ако доброто доведе добро, тогава всяко добро за добро. Ако пък дойде първо зло, то ще бъде за добро. Относителността на понятията "добро" и "зло" е засегната в притчата "За белият кон и съдбата" на Учителя Петър Дънов, в която са дадени примери касаещи идеята, че "добро" и "зло" са относителни понятия, изобразяващи наши субективни усещания за процесите в живота. Съществува разбиране, че нещата в живота са такива, каквито са, но ние ги оцветяваме по един или друг начин с нашите оценки.
Злополуките са нещо, което оценяваме като лошо, нещо неприятно което на никой не му се ще да ги преживява. Обаче в случая с поета Пенчо Славейков, злополука довежда до това той да се захване с писане, довежда до това той да изрази заложения в него талант. Всеки човек носи в себе си някакви таланти, умения ( по - големи или малки), които рано или късно проявява и доразвива. Смисълът на човешкият живот, вярвам че е свързан с тяхното проявление. Ако приемем, че житейската мисия на Славейков е била да бъде поет, то тази злополука, за която споменах е подействала като ключ за отключването на неговия писателски талант, подействала е като катализатор. Ако не е била тази злополука, той е можело никога в живота си да не пропише и така мисията му да остане неизпълнена, а талантът му непроявен. Ето каква е злополуката. Цитатът е от Уикипедия: "През януари 1884 г. заспива върху заледената Марица след невинна детска игра и заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж, за цял живот остават поражения — затруднен вървеж (движи се с бастун), пише с усилия и говори трудно. След тримесечна борба със смъртта Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на меланхолия, от които търси лек в книгите и в творчеството. За да излезе от тежката криза, му помагат книгите на Иван Тургенев и В. Г. Короленко „Живи мощи“ и „Слепият музикант“. В борба с неволята Славейков калява волята си и започва да гледа на страданието като на велик учител, извисяващ духа. Тази идея намира по-късно художествен израз в редица творби („Cis moll“ и други). Възгледът за страданието се затвърждава и от общуването му с творчеството на Хенрик Ибсен, Фридрих Ницше, Хайнрих Хайне и други. След нещастието у Славейков се заражда и склонността да осмисля творчески самотата. Стихотворенията, които пише по това време, са повлияни от Хайне, чиито творби чете в руски превод."
Злополуката е злото, което е сполетяло Славейков, но последващите поетични занимания са доброто, до което обаче е можело да не се стигне при разминаването със злото. Склонен съм да вярвам, че инцидентът с поета е бил планиран още преди идването му на този свят и че той се е бил съгласил с него на друго равнище на съществуване.
Ето каква логическа верига би могла да се направи : добро (според нас) - довежда до зло (според нас) - то пък довежда пак до добро (според нас), понеже нали "всяко зло за добро". Ако се разсъждава по този начин се стига до извода, че доброто и злото са относителни понятия и че каквото и да се случи, все ще е за добро в крайна сметка, което е успокоително. Ако нещо добро доведе до нещо зло (според разбиранията ни), злото пък ще доведе добро. Ако доброто доведе добро, тогава всяко добро за добро. Ако пък дойде първо зло, то ще бъде за добро. Относителността на понятията "добро" и "зло" е засегната в притчата "За белият кон и съдбата" на Учителя Петър Дънов, в която са дадени примери касаещи идеята, че "добро" и "зло" са относителни понятия, изобразяващи наши субективни усещания за процесите в живота. Съществува разбиране, че нещата в живота са такива, каквито са, но ние ги оцветяваме по един или друг начин с нашите оценки.
Злополуките са нещо, което оценяваме като лошо, нещо неприятно което на никой не му се ще да ги преживява. Обаче в случая с поета Пенчо Славейков, злополука довежда до това той да се захване с писане, довежда до това той да изрази заложения в него талант. Всеки човек носи в себе си някакви таланти, умения ( по - големи или малки), които рано или късно проявява и доразвива. Смисълът на човешкият живот, вярвам че е свързан с тяхното проявление. Ако приемем, че житейската мисия на Славейков е била да бъде поет, то тази злополука, за която споменах е подействала като ключ за отключването на неговия писателски талант, подействала е като катализатор. Ако не е била тази злополука, той е можело никога в живота си да не пропише и така мисията му да остане неизпълнена, а талантът му непроявен. Ето каква е злополуката. Цитатът е от Уикипедия: "През януари 1884 г. заспива върху заледената Марица след невинна детска игра и заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж, за цял живот остават поражения — затруднен вървеж (движи се с бастун), пише с усилия и говори трудно. След тримесечна борба със смъртта Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на меланхолия, от които търси лек в книгите и в творчеството. За да излезе от тежката криза, му помагат книгите на Иван Тургенев и В. Г. Короленко „Живи мощи“ и „Слепият музикант“. В борба с неволята Славейков калява волята си и започва да гледа на страданието като на велик учител, извисяващ духа. Тази идея намира по-късно художествен израз в редица творби („Cis moll“ и други). Възгледът за страданието се затвърждава и от общуването му с творчеството на Хенрик Ибсен, Фридрих Ницше, Хайнрих Хайне и други. След нещастието у Славейков се заражда и склонността да осмисля творчески самотата. Стихотворенията, които пише по това време, са повлияни от Хайне, чиито творби чете в руски превод."
Злополуката е злото, което е сполетяло Славейков, но последващите поетични занимания са доброто, до което обаче е можело да не се стигне при разминаването със злото. Склонен съм да вярвам, че инцидентът с поета е бил планиран още преди идването му на този свят и че той се е бил съгласил с него на друго равнище на съществуване.
Надписи на кановете Омуртаг, Маламир и П...
"Циркони" ще ударят центровете...
dobrodan, Вие ме обиждате!! :-):-)
"Циркони" ще ударят центровете...
dobrodan, Вие ме обиждате!! :-):-)
Няма коментари