Втора глава
                                   Падането на Второто българско царство
                                                      (ХIII-ХIVв.)

След разцвета на българската държава (по същество империя), която съперничела на Византия и последвалата я Латинска империя, постепенно през XIII и ХIVв. в България започва едно феодално раздробяване. Това довежда до значително отслабване на централната власт, оказало се впоследствие фатално за страната (нещо като днешния глобалистки лозунг: „По-малко държава и по-голяма автономност на общините и регионите", т.е. старата максима „Разделяй и владей!")... Това, разбира се, става под влиянието на външните врагове на България - най-вече Византия и един по-страшен вътрешен враг, внедрен незабелязано и нанесъл удар върху традиционната религия и моралните устои на българското общество.

През ХIII-ХIV в. особено се развили занаятите и търговията в България, а също и външната търговия. През Константинопол, Солун, Дубровник и Венеция в България се появяват евреи - търговци, спекуланти и международни мошеници*, които започват да експлоатират българите (30, 66). Чрез подкупи те влизат под кожата на владетелите и болярите и зловредното им влияние започва да прониква и да разлага обществото. Цар Иван Александър (1331-1371 г.) дал на венецианците грамота за свободно търгуване и те плащали мито 3% за внос и износ и имали голяма колония във Варна към 1352 г. Редица данни говорят, че в споменатите четири града имало значително присъствие на евреи, а в Константинопол и Венеция - представители на Синедриона (тайното правителство на юдеите).

"Думата „мошенник" идва от популярното еврейско име Моше (Мойсей), така че когато се говори за мошеници, почти в 90% от случаите става въпрос за евреи.
Като изключим чисто материалните стимули на евреите да експлоатират като паразити и да унищожават дадена държава, случаят с България и българите е малко по-специален като отношение и почива на религиозна омраза и талмудистки расизъм, така характерен за „богоборците" (израилтяните)(39). Евреите и особено тяхната върхушка (равините и висшата класа) изпитват една характерна ненавист към друговерците и православните християни. Като представители на най-чистото християнство и подчертано неподатливи на всякакви сатанински учения и секти, българите са номер едно в „черния списък" на юдеите.* В духовен план българите се явяват като антипод на юдеите и това обяснява защо са толкова мразени от тях.

В началото на XIV в. евреите започнали да разширяват своето влияние в България и да се промъкват към властта. Така например един от палачите на служба при Тодор Светослав (1300-1321 г.) бил евреин. Той участвал в екзекуцията с удушаване на цар Чака (1300 г.), извършена в Търново.

Особено се засилило пагубното еврейско влияние по времето на цар Иван Александър, който имал нещастието в 1340 г. да се разведе със съпругата си Теодора и да се ожени за еврейката Сара*, която привидно се покръстила и получила християнското име Теодора. От този брак имал двама синове - Иван Шишман и Иван Асен, и три дъщери - Кера Тамара, Кераца и Десислава. С този безумен акт Иван Александър закопава България и я прави лесна плячка за задкулисните игри на Синедриона и последвалото разпокъсване на царството и падането на България под турско иго, продължило 500 години (66)!

Първия удар юдеите нанесли срещу православното християнство. Ето какво пише по този повод М. Варшавски (проф. Владимир Владикин) (30):
„...След идването на апостолите Павел и Варнава на Балканския полуостров, България станала център и разсадник на православната вяра. Нейните манастири се превърнали във вис-
/"Изследванията на Йордан Вълчев и Светлозар Попов показват, че вероятно Исус Христос е произхождал от древните българи, населяващи пр. н. е. Близкия изток. Ето още една причина за омраза!/

ши школи, подготвящи държавници и пастири за разпространение и укрепване на Христовата вяра...
От всички балкански народи българите в най-голяма степен се отличавали с усърдие и възприемайки християнската религия, стигали дори до фанатизъм. На това явление обърнал внимание Синедрионът, който винаги се е стремял да унищожи, обезсили и насочи по лъжлив път учението на Исуса Христа.

В XIII в. членове на Синедриона са били всички венециански евреи и банкери. Благодарение на капитала*, съсредоточен в техните ръце, те добили голямо влияние и сила. Дори турският султан е бил напълно зависим от тях и станал верен изпълнител на всички заповеди на Синедриона. Но както винаги, юдеите прокарвали своята политика задкулисно. Те ръководели политическите събития, а сами оставали в сянка. Тази политика на венецианските банкери юдеи през царуването на Иван Александър била съдбоносна за България.
Гръцки и френски литературни източници свидетелстват, че Иван Александър бил женен за еврейката Сара*, дъщеря на един венециански банкер, и че този брак бил устроен от юдеите с единствената цел да отслаби християнската вяра в България, населението на която било напълно предано.

Сара-Теодора* била таен агент на Синедриона и постепенно подготвяла България за турското робство (гр. лет. XIV в., т. III, стр. 81). В историята на християнството на Балканите тя изиграла почти същата роля както Попея**, само че в друга форма. Нейните наемни агенти със средствата на венецианските търговци разпространявали между народа слухове, че Исус Христос е само мит, че не е имало никакво Възкресение, а че това е измислено от поповете, които проповядвайки тази лъжа, живеят и се наслаждават за сметка на труде-
/*Този капитал бил натрупан от търговията с роби и спекулативни мръсни сделки във Византия и Европа.
**Попея Сабина - съпруга на императора тиранин Нерон. Тя приела юдаизма и била агент на Синедриона. Участва в заговора за подпалването на Рим и избиването на християните (39)./

щите се маси (гр. лет. XIV в., т. III, стр. 92; Енциклика на Бонифаций IX, римски папа).


Злите семена били посети и дали плодовете си в скоро време. Постепенно вярата започнала да отслабва, появил се разврат, пиянство, започнал да процъфтява материализмът. Развлеченията, противни на нравствения дух, се поощрявали. Цар Александър бил безсилен да предприеме каквото и да било против жена си, понеже зад гърба й стояла злата могъща сила на Синедриона. Станало е нужда дори той да се помири с разделянето на държавата си на три области, което безспорна го е унищожавало, но което е било дело на тъмните сили, решили да разложат държавата" (30).

Известният руски автор Григорий Климов в книгата си „Божият народ" определя евреите като „секта от дегенерати, която в продължение на 3000 години трови човечеството и като раково образование смуче жизнените му сокове"!... В случая с България евреите отново предприемат изпитаните си масонски и сектантски методи, за да разединят нацията и да я подложат на турско-чифутски Геноцид!
Вследствие на подмолните действия на Сара-Теодора* и Синедриона в посочения период в страната се появяват редица секти: варлаамитство, богомилство, гностицизъм, адамитство, „жидовстващи" („приятели на евреите") и др. Целта на всички тях била целенасочен удар срещу православното християнство.

За да се пребори със сектите, през 1355 г. църквата свиква специален събор в Търново, на който сектантите официално са осъдени от Теодосий Търновски и разобличени от него. Въпреки строгите мерки, взети на събора в Търново срещу еретиците, сектите, стимулирани с еврейското злато, продължавали да процъфтяват. Най-опасна била сектата на „жидовстващите", която открито изповядвала антихристиянски възгледи и членовете й (предимно евреи) практикували черна магия (66).

Привържениците на тази ерес отхвърляли официалната, приета на Никейския събор основна догма на християнската религия за двойната природа на Исус Христос като „съвършен бог" и „съвършен човек", приел плът от Богородица" (Дева Мария) и слязъл на земята заради спасението на човечеството. Като разпространители на подобно неверие към основната догма за Хрис-тос-богочовека в житието на Теодосий Търновски се обвиняват живеещите в българската столица по времето на Иван Александър евреи. Освен това пак според разказа на житиеписеца евреите „хулели божествените храмове и приносимото в тях и се отнасяли с безчестие към свещениците и монасите" (66).