Христо Нанев: Българските пророци са нашата имунна система
                       Публикувано на 11.07.2016 от Станимир Тенев

Христо Нанев разкри, че пише книга за един от българските пророци – Любомир Лулчев
Със сигурност има причина България да бъде страната на гадателите и екстрасенсите, дори и само да може да се родят сред нас истински феномени като Ванга, Вера Кочовска и Слава Севрюкова, чиито имена със сигурност ще останат в молитвите и благодарностите на хиляди хора. Но това не отнема въпроса: С какво всеки един от пророците е уникален? И защо точно по нашите земи окултното и екстрасензорното си дават среща? – се пита писателят окултист Христо Нанев.

                             Христо Нанев разкрива тайните на българските пророци

Ние имаме много хора с провиденчески дадености – прорицатели, ясновидци, лечители… Обаче имаме и феномени, които изиграват много важна роля в българската история. И понеже преамбюлът започваше с големите пророци, за които се знае, според мен много по-интересно би било, ако започнем от пророците-революционери, тъй като има някои неща, които не се знаят за тях.



Аз бих започнал от богоизбраната българска земя, от Орфеева Тракия, където песента играе изключително важна роля – ние се раждаме с песни, ние умираме с песни. Песента е като магия, която преобразява живота ни, и играе сакрална роля в обществения, политическия, семейния и частния живот. Нещо, от което сякаш сега страдаме… Къде е сега песента? Сякаш тя се изгуби след естрадата, фолка, чалгата и т.н. Заглъхна песента на всеки един от нас.

Пророците, които променят България, пророците, които пеят – твърди Христо Нанев.
На първо място – Левски.
Знайни са песенните дадености на Васил Левски – как той омагьосвал – и със слово, и с глас. Сладкогласният Левски, Левски от манастира, Левски от църквата – човекът, който прави заверите. Ако той не беше певец, ако той не беше и духовник, щеше ли да осъществи това велико дело?
Ако разгърнем тефтерчето на Левски, ще видим, че там има и една песен „На прощаване“ от Христо Ботев – един друг певец, също пророк, който също променя историята на България. Левски си я преписва и си я носи до сърцето тази песен. Но до Ботев има още един песенен революционер – Стефан Стамболов. Двамата издава „Песни и стихотворения от Ботев и Стамболов“.

Ние сме страна, която излиза извън стандартите. И ако говорим за магията на прорицателството, то магията на песента не й отстъпва по никакъв начин. Има ли песен, има и живот! Изгуби ли се песента, за къде сме?
На мен ми попадна тефтерчето на Левски – факсимиле. Аз бях изненадан. Надникнах в него и пред мен оживя образът на Апостола от една непозната страна. Никой досега не е гледал на него откъм неговия почерк – наклона на всяка една буква, посланията, изреченията, разстоянията между тях говорят за толкова непознати неща за познатия ни до болка Апостол, на който нашето кино и изследователски опити са длъжници и ще бъдат длъжници и за в бъдеще.


                           Христо Нанев говори за магията на прорицателството

Тук е много интересен този момент – Левски, който пише в бележника си: „Народе????“ – с четири въпросителни. Да, има го това „Народе“, но преди това в една елипса са оградени няколко думички. Бистрица, има имане, три тополи. И отдолу „Народе“. И аз като мнозина се запитах: Какво е искал да каже Левски с това „Народе????“. Безспорно, обръщение към народа, но за да направи той революцията, на него му трябва финансова подкрепа. И вероятно някой му е казал: „Бистрица, три тополи, има имане“. Нима трябва Левски да иде да копае и да избави българския народ, вадейки тези жълтици, които са скрити там? На къде вървиш, народе? Зададох си този въпрос, защото аз се опитвам да търся винаги непознатото. И затова, когато говорим за българските феномени и предсказатели, не бива да пренебрегваме тези светли личности. Дори един френологичен портрет, един физиономичен анализ на Апостола, ще даде непознати ъгли, непознати сенки и обяснения за това кой е същинският Левски – обяснява Христо Нанев.

Другият песенен пророк – Стефан Стамболов, всички го знаят – революционера, поета. Ботев слиза с неговата песен „Не щеме ний богатство“ на козлодуйския бряг – не пеят ботьова песен, пеят на Стамболов песен. Този същият Стамболов носи своите послания. Той е друг пророк на нашето българско развитие. Защото, оказа се, Стефан Стамболов е знаел своето бъдеще. И ако четем внимателно някои пасажи от неговите писма, в които той казва как ще бъде убит в центъра на София, след колко време ще стане този атентат, не можем да не се изненадаме откъде идва тази информация.


                                   Христо Нанев нашумя с книгите си за Слава Севрюкова

Пророк ли е Стефан Стамболов? – пита Христо Нанев и отговаря:
И тук, търсейки моите материали за един друг пророк – Любомир Лулчев, за когото пиша книга, попаднах на интересни неща. Оказва се, че пророкът Лулчев се интересува от съдбата на Стефан Стамболов. И попада на един предсказател тук, в околностите на София и този предсказател е бил от Княжево. Стамболов го убиват през юли, 1895 година. Бай Васил, мисля, че се казва този предсказател, ако не бъркам името. Лулчев се среща с него и той му изповядва: „При мене дойде един човек нисък, плешив, не ми се представи и ме попита за неговото бъдеще“. Той казва: „Аз го познах, че това е Стамболов, а той ме попита: кажи ми как виждаш моята смърт?“ Този предсказател споделя пред Лулчев: „Аз изтръпнах. Действащ министър-председател да пита за неговата смърт“. И се разтреперял този пророк. При което Стамболов го успокоил и казал: „Говори спокойно, аз съм готов да приема всичко“. При което той му казва, че го вижда след 6 месеца убит в центъра на София. Ужасяващо предсказание! И тук е най-интересното – Стамболов изважда 9 златни наполеона и ги дал на този предсказател. Гадателят показал на Лулчев един от тези наполеони. 9 златни наполеона, за да узнае смъртта си. Девятката е завършващо число, край на едно битие. Аз самият съм девятка като личен знак. И затова много активно работя в тази изследователска дейност. И така Стамболов си пише писмата, в които оповестява своята смърт.

Всички пророци-революционери са имали съзнанието за водачи. Имали са духовното усещане за лидери. Те са интелигентни хора. Стефан Стамболов е незавършил семинарист, Ботев има своето обучение, Левски – също. И не говорим само за образованието.
Аз си мисля, че точно едни духовни хора могат да променят хода на България. И така става – Левски е едно духовно лице, Стефан Стамболов минал през духовното, не завършил, изгонен покрай неговите революционни занимания. Ботев също е гонен и преследван. Но с чувство за автентичността към принадлежността на българския род, който трябва да продължи по своя път.
Разбира се, това е епохата на Мацини, Гарибалди, светът, който се променя след 1848 година, пълзящите революции в тогавашна Европа. И ние, българите не можем да останем назад от този процес. И точно те се заемат с тази грандиозна роля. Значи, ние ако тръгнем да търсим назад – преди Левски Раковски с неговите виждания, с неговите контакти с Мацини и някои други, които са му подсказвали идеята за освобождението на България. Това е един вътрешен, дълбок процес. Турската империя рухва. Неизбежно ще дойде освобождението – това е повече от ясно. Тя е в криза, тя се тресе.



Друг е проблемът в робство ли сме, или не сме в робство. Да, в робство сме като едно духовно понятие. Но точно духовните хора се наемат да изведат България от робските вериги. Това е богоизбраността на нашата страна – големи изпитания и точно в тези изпитания върховни пратеници, божествени започват да обръщат друга страница. Но в основата е саможертвата, без саможертва не става. Те първо са имали съзнанието за своята себежертвеност. И ако Стефан Стамболов не беше оцелял от старозагорското въстание, не знам каква щеше да бъде съдбата на България след Освобождението. Защото точно той дава европейското развитие за бъдещето на страната.

Тук трябва да въведем задължително понятието „прераждане“, защото не може от нищото да излезе нещо – и законите на физиката го доказват. Винаги има някаква основа, някакво зрънце. Но при тези големи личности ние не можем да дълбаем какви са били те в миналото. Това не е решаващо, важен е пълнежът, натрупването. Този дух, който се предава от единия на другия.

                           Христо Нанев е член на Дружеството на пловдивските писатели

Ние започнахме да говорим за духовното, което пробужда и променя страната. Но върнете се назад в епохата на въстанието на Асен и Петър. Какво стои в това въстание? Едно е, че е на Деня на свети 40 мъченици. Асен и Петър – пишат византийските хронисти – споделят, че са влезли в тях духове. И това са духовете на 40-те мъченици за Християнска вяра. И оттам тръгва едно всенародно движение. Учените гледат с насмешка на това, но трябва да се хване духът на народа. Българският народ винаги е носел една мая на отвореност на съзнанието към ирационалното, към свръхсензориката… Дали това е от траките, или от славяните, а и прабългарите – ние го носим в себе си. Много малко знаем за българските ханове, които са били обаятелни личности. Те са били добри оратори, добри песнопойци. Умеели са да завладяват – обяснява Христо Нанев.

Отварям една скоба към съвременните водачи на страната. Защо да не бъдат и те такива? Обаятелни, очарователни личности. Стамболов е бил такъв, безспорно, за Левски – да не говорим. Завладяващи натури. А българските пророци – те са изцяло настрани от политиката. И Ванга, и Дънов, и леля Слава Севрюкова – те страняха съзнателно, те бягаха от политиката. Разбира се, това е едно време, когато Дънов живее в една тоталитарна система също – времето на Фердинанд, на Борис Трети – това е предхождащия комунизма тоталитаризъм. Ванга и Слава Севрюкова също живяха в една тоталитарна система. Нима можеше да бъде другояче?



Но в трудни моменти бумът на спасението е пророчеството. Нормално е и сред пророците да има и лъжепророци. Нормално е да има имитатори. Лесно нещо е имитацията. Самородното е автентично. В едно време на освободеност, каквото е нашето, ловките имитатори са в изобилие. Мнозина са ми звънили с молбата да ги насоча към някой като Ванга, като Слава, като дядо Влайчо… Един, двама са. Няма ги другите. Масовостта е голяма и имитацията шества. Какво да се прави? Времето отсява. И това е най-доброто, че отсява.


                      Христо Нанев обяснява какво свързва нашите пророци

Какво свързва нашите пророци? – Христо Нанев обяснява:
Всички те са религиозни хора. Те имат познания за мисията си. Общото, до голяма степен, е тяхната съдба. Това са нещастни хора в личен план – знаем Ванга, мъжът й алкохолик, Слава Севрюкова, съпруг алкохолик. Нямат деца. И дядо Влайчо, съзнателно лишен от наследство, себелишил се от отдаденост към народа. Аз бих казал, че това са едни майки и бащи на българското поселение на тази Свята Земя. Иначе не биха се отдали с тази преданост на служение, на спасяването на българщината.

Казано е: „Най-добре се управлява един прост народ. Още по-добре, ако този народ е и беден. Още по-добре, ако този народ е и болен“. Ето ги трите слона върху които стои лесното управление на един народ. Пророците не допускат това. Повечето от тях са предсказатели, ясновидци и лечители. И същевременно – просветители, защото контактът с тях променя хората.

Общите послания на пророците са към добротата, човечността, към това да не минаваме към лошата страна.
Аз ги разделям по своему на образовани и на необразовани феномени. Вера Кочовска, Петър Дънов, Любомир Лулчев, Петър Димков също – образовани феномени. И необразованите феномени – дядо Влайчо, Ванга, Слава Севрюкова, те имат трето-четвърто отделение. Но изключително богатство на интуиция и ерудиция, самообразоващи се, работещи върху себе си.

Лулчев е владеел 7 езика. Той е автор на 21 книги. Четен автор, популярен като писател. Вижте как тези хора работят върху, метафорично казано, българския ген със своите послания. Те ни поддържат, това е имунната ни система. Това е общото. Пророците са нашата имунна система. Тя ни помага да оцелеем, но и тя ни подготвя и за неизвестното, което е в бъдеще. Което е един кръстопът, един сблъсък на енергии, до които тези богодокоснати хора успяват да проникнат. Как го правят? Да не си мислим, че всичко можем да обясним. Поне леля Слава Севрюкова е казвала: „Бъдете добри, искрени и честни и ще ви се даде“. На нея й се е давало на основата на много изпитания и страшни трудности, които те преодоляват. На оцеляване на границата между живота и смъртта. Или на огромните си лишения. Лулчев се лишава от цялото си имущество.


                                   Христо Нанев пише книга за Лулчев

Мене много ме е занимавал този проблем. Големите ясновидци, пророци, гадатели или личности, които носят такива способности, когато навлязат в управлението. Да погледнем Златния век на Симеон. В неговото развитие, в неговия разцвет – та там стои един Боян Мага. Там са големите книжовни школи. И просветеният монарх, който ще им даде път.
Ако погледнем цар Борис Трети и неговата освободеност. Един безспорно успешен български цар, отворен също към ирационалното, към свръхсетивното… Аз събирам такава информация за отношенията на Лулчев и цар Борис Трети. Лулчев, който тълкува сънищата на царя. Веднъж царят се обръща към Лулчев и му казва: „Знаеш ли, сънувах кошмар. Два пъти се опита да ме ухапе една змия. Първия път аз успях да се избавя от нея, но втория път дойде един човек и ме спаси от нея“. И Лулчев му казва: „Ваше величество, аз бях в палатката горе, на Рила. И се оказа, че една пепелянка беше влязла в моята палатка. Аз я убих, но после съжалих. Дъновистът в него взема връх“.
Борис се засмива и казва: „Чудна работа как сме свързани. Аз я сънувах, а вие я убихте“.

Лулчев е знаел какво е бъдещето на България. Той затова приема смъртта доброволно, защото е знаел, че не може да се впише в тази България. И дори когато се опитват да го спасят, той отказва. А са правени опити – той е бил изключително влиятелна личност. Но той просто отказва да живее в това време. И го разстрелват. Но един разстрелян вече човек от толкова висок ранг след време остава като мъченик в нашата история. С други думи – повечето наши пророци са и мъченици – твърди Христо Нанев.