Двамата автори изтъкват, че в края на XV и началото на
ХVII в. основният данък джизие нараснал значително от 20-25
60та на 140, а бирниците по места прибирали по някога до
400 - 500 акчета. Извънредните данъци също се увеличили многократно (56).
Така чрез данъците, лихварските дейности и тоталния контрол върху търговията, чифутите кръвопийци заробвали допълтелно българите и изсмуквали като паразити последните живителни сили на народа!

Дейвид Дюк*, цитирайки книгата на Стенфорд Шоу „Евреите в турската република", подчертава факта, че евреите специално разработили система от търговски закони в Турция, изгодни за еврейските банкери и търговци. Той добавя и обобщава:

Поддръжниците на доктрината за расово превъзходство на
евреите (талмудистите) се явяват врагове на всички народи и
всички нации, тъй като те се стремят да отричат правото за
съблюдаване на собствените интереси и правото за самосъхранение за всички останали народи, освен своя собствен. Тяхната
окончателна победа ще доведе до пълна загуба на свобода и
даже унищожение на уникалната идентичност на всички народи на земята..." (53). Добре го е казал американският сенатор,

който най-добре познава сатанинските и разрушителни въжделения на своите сънародници от еврейски произход!...

На фона на турско-еврейския данъчен произвол, тровещ живота на българското население, трябва да посочим, че редица
евреи в Османската империя били привилегировани и се освобождавали от данъци, както посочва в своето изследване Снежка Панова - „Еврейската община в българските земи през XVIXVIII век":

„... Твърде чести били протестите и против освобождаването на някои лица от данъчно облагане. По стар обичай, въведен по-късно със силата на закон, в еврейските общини равините и Учителите били освобождавани от всякакви данъчни задължения.­
­­­. От данъци се освобождавали освен това пряко от властта
някои лица, приближени на султанския двор - лекари, преводачи и др. Всички те произхождали от най-имотните слоеве и освобождаването им от данъци ставало за сметка на бедните. И в този случай общината в лицето на равина отстоявала интересите и правата на тази върхушка в еврейското общество..." (114).

Изследванията на Тодоров и Панова отново потвърждават
че евреите в Османската империя са били организирани на масонски принцип като „държава в държавата" и това е било насочено преди всичко срещу интересите, живота и здравето на българите.

Голям удар срещу духовността на българите бил извършен
и от гръцките фанариоти, които, подобно на евреите действали
като шпиони и агенти на турците. Както вече обяснихме, те систематично унищожавали българската книжнина и култура и правели всичко възможно за погърчването на българите. Те унищожили българската патриаршия в Охрид и издействали от турските власти българското духовенство да е подчинено на вселенския патриарх в Цариград, чиято резиденция се намирала в квартала „Фенер" (оттам името „фанариоти"), редом с еврейските синагоги.

Фанариотите наложили и богослужението в българските
църкви да се провежда на гръцки език - нещо, срещу което се
борели и миряните, и българското духовенство. Ето какво пише за техните разрушителни действия Иван Селимински (1799-1867 г.):

„... Най-сетне турската власт унищожи независимия и автокефален патриаршески престол на България, като го предаде в ръцете на вселенския Константинополски патриарх. Тогава българската свещена йерархия бе заменена с гръко-фанариотска. Тази нова йерархия е не само вярна на турската политическа система, но побърза с вълчи апетит да ограби българския народ...

Фанариотите си служеха с тези две средства: лъжата и терора.
Фанариотските владици, които имаха за пример варварската турска власт, се надпреварваха един друг, за да я задминат... Благодарение на интригите, съветите и най-вече на съдействието на
фанариотския клир нашият народ получи три важни и смъртоносни рани от турското варварство. Дълбокият мрак на невежеството се разпростря по целия български хоризонт. От този потоп с голям риск се спасиха малко български манастири,
в които съществува богослужение на български език, свещената
писменост за българите и малки остатъци от извършеното от
нашите прадеди, както и хрисовулите на българските царе, зачени с голям труд от благоговейните монаси от унищожителни поток на фанариотите йезуитски архиереи.